Юридически пътепис – Берлин и Потсдам

Настоящият текст представлява едно дълго отлагано начинание – да опиша някои забележителности в Берлин и Потсдам, коитo посетих през март 2024 г., и които имат отношение към правото и историята на правото. Самата идея взаимствах от книга, която случайно видях в една антикварна книжарница в Берлин. Наличието на цяла книга, посветена на тези въпроси, е сигурен показател, че изложеното по-долу е една много малка част от това, което може да се види в бившата имперска столица и околностите.

Берлински пътепис за юристи

Хумболтовия университет

Хумболтовият университет се намира в сърцето на Берлин и по-конкретно на известния булевард „Под липите“ (Unter den Linden). Университетът е едно от престижните места, в които се изучава право в северната част на Германия.

Ректорат на Хумболтов университет

Задължителна спирка в университета беше Юридическият факултет и, разбира се, юридическата библиотека. За краткото време, което прекарах там, успях да преснимам завидно количество литература, естествено, след разрешение от служителите в библиотеката. Достъпът до библиотеката е свободен, изисква се единствено закупуване на катинар за шкафче, в което да се остави яке, раница и т.н.

Служителите бяха услужливи, осигуриха ми „работно място“, компютър и ми дадоха инструкции къде да намеря заглавията, които ме интересуваха.

Ако има нещо, от което да не съм доволен, то е, че разполагах само с един ден, който е крайно недостатъчен за библиотека от такъв мащаб.

Вход на Юридическия факултет на Хумболтовия университет

В библиотеката

Потсдамски университет и мелницата в Сан Суси

Университетът в Берлин не е единственото място, в което се изучава право в провинция Бранденбург. В град Потсдам, намиращ се на около 30 км от Берлин и достъпен чрез надземното метро (S-Bahn), се помещава Потсдамският университет, който също разполага с юридически факултет.

Университетът е разположен зад известния имперски дворец Сан Суси и неговите прочути градини. Дворецът Сан Суси (от фр. sans souci – без грижа) е замислен като лятна резиденция на пруския крал Фридрих II Велики.

Част от сградата на Потсдамския университет

Легендата за мелницата в Сан Суси

Разхождайки се из градините на Сан Суси, които и в началото на пролетта изглеждат чудесно, няма как да не се забележи вятърната мелница, която се подава над една от сградите. Мелницата се откроява на фона на останалия пейзаж и човек остава с впечатлението, че мястото ѝ не е там. Това впечатление е имал и Фридрих Велики, когато започнал да строи своята лятна резиденция през 1744 г., и пожелал земеделската постройка да бъде премахната. Грубата дървена сграда въобще не се вписвала в градините на „пруския Версай“, замислен като място за отдих, изкуство и наслада на сетивата.

Мелницата в Сан Суси, поглед от дворцовите градини

Легендата гласи, че Фридрих пожелал да купи мелницата от мелничаря, който обаче му отказал. При отказа Фридрих се изумил от проявената наглост и му напомнил, че може да я придобие, без да му заплати нито грош. На това собственикът на постройката отговорил: „Сигурно, Ваше Величество, лесно бихте направили това, ако – казано с Ваше позволение – в Берлин нямаше съд! “

Така вятърната мелница се превърнала в символ на частната собственост и на възможността на обикновения човек да защитава своите права. Дали е плод на чиста случайност, че Юридическият факултет на Потсдамския университет се намира само на 20 мин. от мелница? (Подробно за легендата вж. Брайков, Валентин. Тревога и надежда. 280 години мелница легенда, С.: Сиби, 2022, стр. 383 и сл.)

Мелницата в близък план

Из музеите на Берлин

Берлин разполага със забележителен комплекс от музеи - т. нар. Остров на музеите (Museumsinsel) е място, в което могат да се видят изключителни експонати от световната история. Макар и да излиза от рамките на юридическия пътепис, трябва да споделя, че там (в Египетския музей или Новия музей – Neues Museum) се намира Бюстът на Нефертити, считан от мнозина за един от най-значимите експонати от световното изкуство и археология. Доказателство за важността на експоната е, че кураторите на музейната изложба му бяха отделили самостоятелна зала и четирима охранители, които следяха за сигурността и за това никой да не фотографира „най-красивата жена на Античния свят“. Имайки предвид начина, по който се твърди, че немците се сдобиват с бюста, вероятно охраната не е прекалена. Повече по тази тема, вж. Sollte Deutschland Ägypten die Nofretete-Büste zurückgeben? за подробно запознаване с темата препоръчвам Vandenberg, P. Nofretete. Eine archäologische Biographie. Verlag Scherz, 1975, книга, която прочетох точно след посещението ми в Египетския музей.

Да се върнем, обаче, към юридическия пътепис. Разглеждайки експонатите в Музея Боде (Bode-Museum), кръстен на своя създател Вилхелм фон Боде (завършил право в Хумболтовия университет, 1867 г.) с изненада се натъкнах на т. нар. Кодекс на Хамурапи, за който бях слушал на лекциите по Обща теория на правото и Обща теория на държавата. Макар и експонатът да не беше оригиналният, който се намира в Лувъра, репликата ми направи сериозно впечатление със своя размер и степен на запазеност. А и да сме честни, едва ли окото на непрофесионалист може да различи репликата от оригинала.

Колоната на Хамурапи (също Кодексът на Хамурапи) датира от XVIII в. пр. н. е. Открита е през 1901 г. от френски археолози. На релефа е изобразен цар Хамурапи (1792–1750 г. пр.н.е.) пред бога на слънцето и бога на справедливостта. Запазените 282 параграфа под изображението разглеждат, наред с други неща, престъпления срещу собствеността, както и брачни и наследствени въпроси.

Евреите и Берлин

Еврейският музей в Берлин (Jüdisches Museum) е не само внушителен с размерите си, но и с мощното си послание за ужасяващата жестокост, на която е способен човекът.

Мисля, че по пътя към Еврейския музей заснех този надпис с цитат на Айнщайн: „Ако става въпрос за истината и справедливостта, няма разлика между малки и големи проблеми.“

Началото на музея започва с цитати от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789 г., внушавайки, че въпреки множеството документи, декларации, международни договори и т.н. човешките права за еврейския народ се оказват напълно отменени в почти цяла Европа през времето на Втората световна война (ВСВ).

Отново с риск да изляза от темата на юридическите експонати, споделям тази карта, на която е изобразена бройката евреи, загубили живота си през ВСВ. С черно е броят на загиналите евреи, а на бял фон се вижда колко са били преди това. Например в Полша белият фон почти не се вижда. Поглеждайки към територията на България забелязваме само бял фон и една 0. Тази 0 е повод за гордост. Безапелационен успех на българската дипломация в лицето на цар Борис III, Димитър Пешев и всички други държавници, имащи заслуга за тази 0.

Указателна табела на нотариус и адвокат от еврейски произход. През 1933 г. тези професии вече не са били разрешени за евреите в провинция Байерн. Същото важало и за лекарите.

В Берлин има съд!

Влизайки в една от съдебните сгради в германската столица, разбираме, че мелничарят с основание е напомнил на Фридрих Велики, че в Берлин има съд. По-долу споделям кадри от красивата сграда на Наказателния съд в Берлин (Kriminalgericht Moabit).

Учителят и учениците

В последната част на пътеписа ще обърна внимание на някои от бележитите немски юристи, чийто професионален път е преминал в Берлин.

Вилхелм и Якоб Грим са световноизвестни най-вече със своите приказки и принос към литературата. Непопулярен факт за тях е, че и двамата учат право в университета в Марбург. Юридическото образование се оказва от ключово значение за събуждането на интереса им към езика и старите германски обичаи.

Якоб Грим е бил дълбоко убеден, че правото и поезията са неразривно свързани. Тази теза той излага в студията си „За поезията в правото“, публикувана през 1815 г. в списание за история на правото (Von der Poesie im Recht. Zeitschrift für geschichtliche Rechtswissenschaft. Band 2. Heft 1. 1815. S. 25 - 99, Erstausgabe). В произведението той пише: „Че правото и поезията са станали заедно от едно и също ложе, не е трудно да се повярва.“ (В оригиналния текст изречението звучи така: „Dasz recht und poesie miteinander aus einem bette aufgestanden waren, hält nicht schwer zu glauben.“ - вижда се, че Якоб Грим не е ползвал главни букви).

През 1840 г. братята се установяват в Берлин по покана на новия пруски крал – Фридрих Вилхелм IV, стават членове на Пруската академия на науките и създават фундаменталния труд "Речник на немския език".

Портрет на Братя Грим (вляво Вилхелм, вдясно Якоб) от Елизабет Йерихау-Бауман, 1855 г. Картината може да се види в Старата национална галерия в Берлин (Alte Nationalgalerie)

През 1802 г. в университета в Марбург Братя Грим се запознават със своя учител –Фридрих Карл фон Савини, който само на 24 години, вече професор по право, е дал заявка за блестяща юридическа кариера.

Приносите на Савини за развитието на немското право, а и по този начин на правото в цяла Европа, са значителни и няма как да бъдат изброени в настоящия текст. Нека само споменем, че той изиграва ключова роля за създаването на Германския граждански кодекс (влязъл в сила 1900 г., цели 39 години след смъртта на Савини). Безспорна негова заслуга е, че успешно се противопоставя на други професори по право, които настояват за бързо изработване на германски граждански кодекс по образец на Френския граждански кодекс (влязъл в сила 1804 г.). Савини излага подробно своите аргументи през 1814 г. в съчинението „Относно призванието на нашето време за законодателството и правната наука“ (Vom Beruf unserer Zeit für Gesetzgebung und Rechtswissenschaft) и така съумява да отложи приемането на кодекса с близо век. Изглежда чакането си е заслужавало, тъй като в зората на XX в. BGB се превръща в една почти перфектна юридическа машина, служеща за образец на редица други законодателства.

Савини става преподавател в новоучредения Берлински университет (по-късно Хумболтов университет, вж. първата дестинация от пътеписа) след като е поканен лично от Вилхелм фон Хумболт през 1810 г. Савини е ректор на Университета и остава в него като преподавател цели 30 години. След приключването на преподавателската си кариера знаменитият юрист става министър на правосъдието в Берлин.

За кратка биография на Савини, вж. Rückert, J. Friedrich Carl von Savigny (1779–1861) Friedrich Carl von Savigny – ein Frankfurter in Berlin. In: Grundmann, Stefan, Kloepfer, Michael, Paulus, Christoph G. and et al.,. Festschrift 200 Jahre Juristische Fakultät der Humboldt-Universität zu Berlin: Geschichte, Gegenwart und Zukunft, Berlin, New York: De Gruyter, 2010.

Снимка от станция на надземното метро S-Bahn, кръстена на Савини.

С това достигнахме до последната спирка от юридическия пътепис.

Берлин, 03.03.2024 г.