При ин-витро лечение служителките се ползват с допълнителни права на работното място

Постигането на баланс между професионалния живот и личните предизвикателства е особено важно за всеки работещ човек. За жените, които преминават през процедури за асистирана репродукция, този баланс е още по-труден. Затова българското трудово законодателство предоставя допълнителна закрила, насочена към опазването на здравето и сигурността на тези жени.

В тази статия ще разгледаме кои са ключовите права, които Кодексът на труда (КТ) предоставя на жените в напреднал етап на ин-витро лечение, както и ще обърнем внимание на съществени недостатъци легалната дефиниция.

Кога се прилага специалната закрила?

За да се възползва от допълнителните права, работничката или служителката трябва да се намира в "напреднал етап на лечение ин-витро". Според КТ това е периодът от фоликуларната пункция до ембриотрансфера, но не повече от 20 дни.

Важно е да се отбележи, че за да се ползва от тези права, жената трябва да удостовери състоянието си пред работодателя с надлежен документ, напр. амбулаторен лист, издаден от лекар или друг компетентен здравен орган.

Основни права и привилегии при ин-витро

Кодексът на труда предоставя редица облекчения и защити, насочени към подкрепа на жените в този деликатен период:

• Забрана на нощния и извънредния труд: За да се осигури адекватна почивка и да се намали стресът, на жените в напреднал етап на ин-витро лечение е забранено полагането на нощен и извънреден труд.

• Отпуск за медицински прегледи: Работодателят е длъжен да освобождава от работа жената, когато се налагат медицински прегледи, които не могат да се извършат извън работно време. За времето на отсъствието ѝ се изплаща възнаграждение.

• Ограничения на работното място: Работодателят не може да възлага работа, която застрашава сигурността и здравето на жената. Тя от своя страна има право да откаже изпълнението на такава работа. Списъкът с рискови дейности е определен с наредба.

• Възможност за трудоустрояване: Ако изпълняваната работа е неподходяща за състоянието ѝ, по предписание на здравните органи работодателят е длъжен да адаптира условията на труд или да премести жената на друга подходяща позиция.

• Забрана за командироване: Командироването на работничка или служителка в напреднал етап на ин-витро лечение е забранено без нейното изрично писмено съгласие.

• Закрила при уволнение: Уволнението с предизвестие е допустимо само на изрично посочените в закона основания, като например закриване на предприятието. Уволнението без предизвестие може да се случи единствено при ограничени условия, при които се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда.

Един съществен пропуск в дефиницията: жените с донорски яйцеклетки

Въпреки че КТ предоставя значителна закрила, съществува един съществен проблем с легалната дефиниция за "напреднал етап на лечение ин-витро".

Според дефиницията, етапът започва с фоликуларната пункция – процес по извличане на яйцеклетки от тялото на жената. Това обаче създава сериозен дефицит, тъй като в обхвата на допълнителната закрила не попадат жените, които се подлагат на лечение ин-витро, използвайки донорски яйцеклетки. При тях не се извършва фоликуларна пункция, тъй като техните собствени яйцеклетки са негодни. Следователно, те са лишени от специалните привилегии, предвидени в КТ, точно в период, когато се нуждаят от тях.

Именно в периода след ембриотрансфера до потвърждаването за настъпила бременност е от изключителна важност жената да се ползва от допълнителните права, които ѝ дава КТ.

Освен това, дефиницията не отчита, че значителна част от допълнителната закрила е необходима и в периода преди самата фоликуларна пункция. Тогава жената трябва да посещава редовно лечебното заведение за прегледи и процедури, свързани със стимулацията.

Тази неточност в дефиницията е сериозен пропуск, който ограничава достъпа до трудова закрила за една голяма група жени, нуждаещи се от нея. Прецизирането на текста е ключово, за да се гарантира, че законодателството подкрепя реалните нужди на всички жени, които се борят с безплодие чрез асистирана репродукция.

В заключение

Следва да се отбележи, че закрилата, която дава КТ на жените в напреднал етап на лечение ин-витро е сериозно постижение за българското законодателство. Дефиницията обаче е приета още през 2009 г. и от тогава броят на ин-витро процедурите се е увеличил многократно. Това налага текстът да се подобри, за да може да отговаря на съвременните условия.