Задължителната застраховка на медицинските специалисти. Как професионалната застраховка защитава лекари и пациенти в България?

Медицинската професия е една от най-отговорните, тъй като пряко засяга здравето и живота на хората. С тази висока отговорност идва и необходимостта от адекватна правна защита – както за пациентите, така и за самите медицински специалисти. В България тази защита е осигурена чрез задължителна професионална застраховка, чиято правна рамка и приложение често пораждат въпроси.

В тази статия ще разгледаме основните аспекти на задължителната застраховка "Професионална отговорност" за медицински специалисти.

Задължителната професионална застраховка: Правно основание и цел

Основното правно основание за задължителното застраховане на медицинските специалисти е заложено в чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ). Тази разпоредба задължава лечебните заведения да застраховат лицата, които упражняват медицинска професия в тях, за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните им задължения.   

В изпълнение на този член, Министерският съвет прие Наредба за задължителното застраховане на лицата, упражняващи медицинска професия, обнародвана на 28.09.2018 г.. Тази наредба детайлно определя условията и реда за сключване на договора, срока на застраховката, застрахователното покритие и размера на минималната застрахователна сума.   

Кой кого застрахова? Важно е да се прави разлика между страните по застрахователния договор:

• Застраховащ: Това е лечебното заведение, което сключва договора за своя сметка.   

  
  

• Застраховани лица: Това са всички лица, които упражняват медицинска професия във или от името на лечебното заведение.   Важно уточнение е, че лечебното заведение трябва да предостави на застрахователното дружество изчерпателен списък с медицинските специалисти, които желае да застрахова. Ако има новопостъпили медицински специалисти, лечебното заведение следва да уведоми застрахователя и чрез т. нар. добавък да бъдат добавени към списъка на застрахованите лица.

Разграничението между "застраховащ" (платец на полицата) и "застраховани" (индивидите, чиято отговорност е покрита) е от съществено значение за разбирането на правната и финансова динамика. Докато лечебното заведение заплаща и притежава полицата, професионалната отговорност на индивидуалните медицински специалисти е тази, която е покрита. Така се осигурява защита на индивидуалния медицински специалист от натрупването на сериозен финансов пасив в случай на уважен иск, като същевременно гарантира, че лечебното заведение изпълнява своето законово задължение и управлява общия си рисков профил. Същевременно се постига значително предпазване на индивидуалните медицински специалисти от пряката финансова тежест по закупуване и поддържане на собствена застраховка "Професионална отговорност", която може да бъде значителна. По-важното е, че тя защитава личните им активи в случай на успешно предявен иск, тъй като застрахователното обезщетение се изплаща от полицата, държана от лечебното заведение. Заслужава да се отбележи също, че така се подчертава всеобхватната отговорност на лечебното заведение за качеството и спазването на стандартите за добра медицинска практика на медицинските услуги, предоставяни в неговите помещения и от неговия персонал. Чрез поемането на разходите и административната тежест на застраховката, лечебното заведение е стимулирано да прилага стабилни протоколи за управление на риска и мерки за контрол на качеството. 

За какво служи застраховката? Основната цел на застраховката е да осигури финансово обезщетение на пациенти, които са претърпели имуществени и неимуществени вреди, причинени от виновно неизпълнение на професионалните задължения на медицински специалист. Тя защитава както пострадалите пациенти, така и медицинските лица и лечебните заведения от сериозни финансови претенции.   

Лимити на отговорност и контрол

Наредбата за задължителното застраховане определя минимални лимити на отговорност (това е сумата, която застрахователя би изплатил при уважен иск срещу лекаря), които варират в зависимост от специалността на лекаря и дали той работи в болнична или извънболнична помощ. Например, лекар със специалност по хирургия или акушерство и гинекология попада в трета група, в която лимитите са най-завишени, тъй като там са посочени най-рисковите медицински специалности. Колкото е по-завишен лимитът, толкова по-висока е застрахователната премия, която лечебното заведения заплаща на застрахователното дружество.

Категория медицински персонал	Вид дейност/Специалност	Минимален единичен лимит на отговорност (в лв.)
Лекари	Болнична помощ	50 000 до 300 000 (в зависимост от специалността)
Лекари	Извънболнична помощ	30 000 до 180 000 (в зависимост от специалността)
Медицински сестри и акушерки	Болнична помощ	50 000 до 100 000
Медицински сестри и акушерки	Извънболнична помощ	30 000 до 60 000

Наличието на една професионална застраховка в полза на определен медицински специалист не е пречка същият да сключи допълнителна застраховка и така да увеличи лимита, до който е застрахован.

Контрол и санкции

Контролът за наличието на задължителна застраховка се осъществява от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН). Неспазването на задължението за застраховане по чл. 189, ал. 1 от Закона за здравето е скрепено с административно-наказателна разпоредба – чл. 229, ал. 3 от Закона за здравето . Тази разпоредба предвижда имуществена санкция за лечебното заведение в размер между 500 до 2000 лева, а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лева . Важно е да се отбележи, че действащата правна уредба не предвижда санкции за медицински специалисти при липса на задължителна професионална застраховка .

Липсата на застраховка може да доведе и до значително по-сериозна финансова "санкция" за лечебното заведение в случай на уважен иск на пациент. В този случай обезщетението няма да бъде покрито от застрахователното дружество и лечебното заведение ще трябва да заплати сумата от собствения си бю

Заключение

В обобщение, системата на задължителна професионална застраховка в България е структурирана така, че да осигури всеобхватно покритие и механизми за обезщетение при лекарска грешка (медицински деликт), като същевременно стимулира лечебните заведения да поддържат високи стандарти на качество и безопасност в медицинската практика. Това допринася за повишаване на правната сигурност и доверието в системата на здравеопазване.