Наследяване на влогове от преживелия съпруг

Наследяване на банков влог от преживял съпруг

Съгласно действащото семейно право съществуват три режима на имуществените отношения между съпрузите – законов режим на общност, законов режим на разделност и договорен режим, т. нар. брачен договор. Ако съпрузите не са избрали режим при сключването на брака, се прилага базовия режим – законов режим на общност.

При законовия режим на общност (ЗРО) част от имуществото, което съпрузите придобиват по време на брака е в режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а друга част е лична собственост на съпруга, който го е придобил – лично имущество.

Чл. 21, ал. 1 от СК регламентира понятието за СИО. В нея се включват вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Под вещни права следва да се има предвид права, които възникват върху движими или недвижими вещи, напр. правото на собственост върху определен недвижим имот или моторно превозно средство. В този случай, ако имотът е придобит по време на брака, макар и само от единия съпруг, имотът няма да бъде негова лична собственост, а ще е в режим на СИО. При прекратяване на брака СИО върху имота ще се прекрати и съпрузите ще имат равни дялове от него, арг. от чл. 28 СК.

Върху паричните влогове не възникват вещни права, тъй като влоговете не са вещи. Те представляват друг вид право, т. нар. право на вземане. Това означава, че притежаваните пари във влог са лична собственост на съпруга, който е титуляр на влога. Този извод следва както от закона, така и от задължителната тълкувателна практика на Върховния касационен съд[1], според която: Лични на съответния съпруг-титуляр са и паричните влогове, последица от което е възможността еднолично и свободно да се разпорежда с набраните по влоговете си средства.

При действието на предходното законодателство (стар Семеен кодекс от 1985 г. до 2009 г.) влоговете са били част от СИО, независимо кой от съпрузите е бил титуляр на влога. Това законово разрешение обаче е без значение към настоящия момент, тъй като по действащото семейно право влоговете не са част от СИО, а влоговете от преди 2009 г. също по силата на закона се трансформират в лично имущество на титуляря на влога.

С оглед гореизложеното се налага извод, че при прекратяване на брака, правата върху влога остават в цялост единствено на съпруга, който фигурира като титуляр на влога, т.е. съпругът, който е страна по договора за влог с кредитната институция.

В случай на прекратяване на брака чрез смърт на единия съпруг, целият влог е част от наследството на починалия съпруг. В този случай преживелият съпруг ще наследи такава част от влога в зависимост от неговия наследствен дял, който се определя на първо място от това дали има други наследници. При наличие на низходящ наследник (дете), ситуацията би била следната:

Съпругата и детето ще наследят всеки по 1/2  част от влога, арг. от чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството (ЗН), според която: „Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.“

Продължителността на брака в този случай не е от значение, тя би имала своята роля при определянето на наследствените дялове единствено, когато съпругът наследява не с дете, а с по-далечни наследници, такива от втори и трети ред (родители, братя и сестри, баби и дядовци на наследодателя).

[1] Вж. ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 2 ОТ 20.01.2025 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 2/2022 Г., ОСГК НА ВКС